Върховете

. . .

След порцията рев бях решила да изляза и да подишам чист въздух. През ума ми мина глупавата идея да изляза в града и сигурно щях да го направя ако вечерта не бе толкова близо......Страхувах се да изляза сред хората през деня, когато трудно се отличавах от тях, а да не говорим за през ноща, когато или се превръщах или просто загубвах голяма част от човешкия си облик. Затова реших да изкарам яда си на някоя скала в . планината или просто да скачам от връх на връх...Ако не друго то поне такива неща ме правеха щастлива