Къщата на Валериус

. . .

Елиа се разкождаше и забеляза една къща , която й хвана окото . Бавно започна да върви по алеята и като стигна до вратата си оправи косата , защото духаше ужасен вятър и почука 2-пъти . Усещаше , че тук не живееше човек , а нещо с мистична аура за това изчака да й отворят

Валериус беше на втория етаж и си пафкаше на терасата, след като чу тропането той слезе и отв0ри...

Eлиа се усмихна и каза :
-Върколак , ако не бъркам . Може ли да вляза .
След което избута част от косата си назад и обиза долната си усната като огледа момчето от главата до петите!

Валериус я изгледа и каза:

-"Вампир... влизай на собствен риск."

И бутна вратата за да може да влезе тя след което добави:

-"Аз съм Валериус Ремус."

-Eлисавел Вон Айзенберг , но можеш да ме наричаш Елиа .
Каза тя и влезе като се огледа и се замисли , какво липравят по цял ден върколаците . След малко тя се съвзе и седна на един стол и го попита :
-Какво правиш по цял ден ??

Валериус се почеса по главата и каза:

-"По принцип чакам да се стъмни и излизам на лов, пред деня нормалните простотии."

-Аха ! А на колко си ???
Попита го тя като погледна медальона му и каза:
-А той за какво ти е??

Валериус каза:

-"На 16 съм, а медальона ми е нещо като талисман."

-Mхм
каза тя и си запали цигара като седна на прозореца и продължи да гледа Върколака

Валериус на свой ред започна да я пита:

-"А ти на колко си и какво те накара да дойдеш тук?"

-16 . Просто къщата ми грабна погледна
каза тя и си тръсна фаса през прозореца ...
като погледа й се заби в луната хД

Валериус направи няколко крачки назад и влезе в сянката да се покрие от лунната светлина, защото ако се трансформираше във върколак не се знаеше точно какво може да стори.

Елиа се усмихна и каза :
-Радвам се , че си предпазлив . Та какво точно става с вас като се тран-нете ???

Валериус каза:

-"Повярвай ми не ти трябва да разбираш на живо."

-Защо не ми обясниш , без тфа нямаме какво да правим , ако нямаш друго на ум
каза тя и се усмихна

Валериус каза:

-"Превръщаме се в чудовища и не може да контролираме жаждата за убиване на всичко което стои пред нас."

-Нещо подобно на мен като не съм пила кръв няколко дена
каза тя като го погледна

Валериус каза:

-"С разликата, че вие запазвате част от разума си, а ние сме отдадени на безмозъчна зверщина."

-Е да !
каза тя

Раян се разхождаше и дочу гласовете на хора който си говорят,но не обърна внимание взе си един камък и почна да си го подхвърля

Раян изчезна

Валериус се замисли и каза:

-"Не се ли притесняваш, че мога да ти направя нещо?"

Всъщност не не се притеснявам... - каза Дилмана която беше седнала на един от прозорците

Елиа игнорира досадницата и се обърна към момчета като каза"
-Има ли за какво . ..
След секунда стоеше пред него и го гледаше в очите

» Къщата на Трикси
» Къщата на Раян
» Къщата на Влад Зен
» Къщата на Бела
» Къщата на Епис