С един скок се озовах пред врата на дома си, знам че има стълби, но ума ми не побира, защо ги направих....можех да ги срутя, те и без това си бяха доста срутени когато дойдох, но без тях къщата нямаше да изглежда толкова добре. Ня че ми пукаше как изглежда, а и никой друг не я беше виждал, тогава защо подяволите ми бяха стълби....ядосах се скочих пак на земята и с бързи движения счупих стълбите.
Мисля че бях изпаднала в криза и когато ги счупих веднага съжалих за стореното, но сега не ми се занимаваше да ги правя, по-късно или утре, но не сега. Влязох във къщата и седнах на дивана...имах чувството че мога да убия всеки който ми се мярне пред очите, наистина не бях добре. Скрих лице в шепи и заплаках...откакто ме нападнаха не бях говорила с никого..вече цяла година стоях далече от всички..излизах рядко и бях посетила дома си само един път, когато беше празен, за да взема вещите си. Страхувах се че ако видя някой ще го нападна. Вече не бях толкова неконтролируема, вече бях малко по-добре и се владеех....ако може да се каже, или поне се стараех да се владея. Продължих да плача тихо и да мисля за "живота си"...
Заглавие: Къщата на Трикси 
Нед Апр 25, 2010 5:25 am
